Пекин, Пламен Вълков, наш пратеник
Председателят на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова е участвала като спортист на 3 летни олимпиади. На игрите в Атланта 1996 тя печели златния медал в скока на височина. Все още нейният рекорд на открито от 209 см, поставен на шампионата на планетата в Рим 1987 г. е неподобрен. От 2005 г. Костадинова е начело на БОК и от тогава е лидер на делегациите ни на летни и зимни олимпийски игри. В последния ден на олимпиадата в Пекин тя с удоволствие се съгласи да отговори на въпросите на пратеника ни на зимната олимпиада.
- Госпожо Костадинова, в Пекин завършиха едни от най-странните и нестандартни олимпийски игри в историята. Вие бяхте част от тях, как усетихте олимпийската атмосфера по време на вашето посещение?
- Първо да изтъкна, че домакините се бяха постарали да осигурят перфектна организация в доста трудна обстановка. Една от най-мощните държави на света за втори път приема игрите, а Пекин стана първият град домакинствал и на лятна, и на зимна олимпиада. Опитът на местните хора от Пекин 2008 явно е помогнал при организирането на сегашната олимпиада, осен това част от нещата все повече се дигитализират и улесняват от технологиите, включително езиковите бариери. Мнозина нарекоха игрите „Зелената олимпиада“, като най-щадящата досега природата. Наред със състезанията и емоциите покрай тях, зимните спортове откриха нови хоризонти, милиарди по цял свят се запознаха с възможностите на нови снежни региони в тази част на планетата. Чрез олимпиадата Китай стимулира изключително амбициозна социална програма да привлече над 300 милиона души към белите спортове, а това кореспондира с принципите и духа на олимпийските игри.
- Наистина ли противоепидемичните мерки бяха толкова ангажиращи и определящи ежедневието на всички по време на олимпиадата?
- Да, здравните мерки бяха много стриктни, но това бе единственият възможен начин да се състоят олимпийските игри. Домакините вече имаха примера на Япония с олимпиадата в Токио, а продължаващата пандемия наложи подобни стриктни ограничения. Всички свързани с олимпиадата бяха изолирани в „балон“, което донякъде отне чара на състезанията, но осигури възможността те да се състоят. Освен това, за разлика от Токио миналото лято, сега по трибуните имаше зрители, макар и само от Китай. Защото спортът без зрители е съвсем различен и някак ощетен. Наистина не е приятно всеки ден да те тестват за вируса, да си непрекъснато с маска, особено в снежна обстановка, да се храниш и тренираш изолирано, да спазваш драконовски изисквания и да си нон стоп сред медицински служители. Здравните мерки промениха визията на игрите, присъствието на спортистите бе редуцирано и съкратено, церемониите променени, а регламентите съобразени. Най-важното обаче е на лице - младежите от цял свят се събраха за своята поредна олимпийска среща. Макар и в необичайна обстановка те излъчиха най-добрите сред най-добрите. С което, в един много труден и деликатен за човечеството момент, МОК и националните олимпийски комитет изпълниха своята мисия, възложена им преди близо 130 години от създателите на модерните олимпиади.
- Как оценявате българското представяне на олимпиадата в Пекин?
- Първо искам да поздравя отново Алберт Попов – най-добре представилият се българин на тази олимпиада. Невероятен талант, уникално добър скиор, добавил вече много класа. С 9-ото си място на олимпийския слалом той доказа, че е световна звезда в един от най-популярните и гледани спортове. Виждаме каква увереност вече има Алберт, израстването е забележително, аз се възхищавам на неговото постоянство в резултатите. На 24 години бъдещето и успехите са пред него. Радослав Янков също записа престижно представяне, особено след операцията, която обърка подготовката му. Заедно с Владимир Зографски те вече над 10 години са неизменно сред световния елит съответно в сноуборда и в ски-скока. Генерално погледнато, след последния наш медал на Евгения Раданова в Торино 2006, на четвърта поредна олимпиада завършваме с най-добро класиране в Топ 10, но извън отличията. Близо сме, но не и на подиума. Знам колко е трудно в зимните спортове да се състезаваме с държави – гиганти в белите дисциплини, притежаващи много повече бази, ресурс и средства. За това трябва да благодарим на тези наши момчета, които в неравни условия на подготовка са равни с най-добрите. Благодарност и за треньорите, хората от щабовете и за ръководството на ски-федерацията, която е пример не само за израстване на състезателите, но и за въвеждане на спортния маркетинг у нас. Може би е имало по-големи очакванията в биатлона, но съм убедена, че България ще си върне позициите, тъй като покрай опитния Владимир Илиев, Милена Тодорова и младият Благой Тодев загатнаха за голям потенциал. За всички наши олимпийци, дори класирането за игрите през трудното сито на квалификациите, е един значим успех. Четирима от тях – почти една трета – бяха дебютанти, под и около 20-годишна възраст. Нека не бъдем прекалено критични, знам, че след емоционалния взрив в Токио със сигурност сега очакванията са били не малки. Важното е веднага да се направят точните анализи, бързо да се установи къде и какво можем да подобрим с основна цел медали за следващите игри в Милано-Кортина 2026.
Стефка Костадинова заедно с Елена Исинбаева (вляво) и с президента на МОК Томас Бах (вдясно).
- Вярвате ли, че за четири години България може да подготви медалист за следващата олимпиада?
- Защо не. Аз съм непоправим оптимист. Помните какво се случи в Токио и как въпреки негативните подмятания на изпроводяк, българите записаха невероятни успехи в японската столица. Преди това мнозина бяха зачеркнали българския спорт. Радо Янков обяви, че остава за още 4 години, вече с много опит и преодолял болката в кръста. Влади Зографски също ще може да разкрие още потенциал. А Алберт и Камен ще бъдат все по-бързи и класни, при тях израстването е с дни, а са едва на 24 години. Дебютантите тийнейджъри днес, след 4 години ще са много по-класни и вече с опита от докосването да игрите. Убедена съм, че в биатлона ще променят нещата, там притежават много резерви и ресурс, специалисти, изградили през годините водещи школи, федерацията има големи амбиции и там със сигурност няма да оставят нещата така.
- Сега непрекъснато се говори за държавна политика в спорта. Смятате ли, че това ще спомогне да имаме повече успехи и в зимните спортове?
- Нека сме наясно – ние сме малка държава, с не голям потенциал в спорта, но със силен дух и велики шампиони. Обаче само с ентусиазъм, себераздаване и амбиция не винаги се получава. На това отдавам тези пикове и спадове в представянето ни на олимпийски игри. За да има повече като Катя Дафовска, Жени Раданова, Ирина Никулчина, Иван Лебанов, Петър Попангелов и другите, за да са успехите ни трайни и стабилни – следва да се инвестира много повече в спортната инфраструктура и в човешкия капитал. Сега имаме присъствие в световния елит без да имаме условия за подготовка – а това не е нормално, това е извън логиката. Нужна е по-мощна държавна подкрепа в спорта и по-специално в клубовете, повече средства за треньорите по места, откъдето започва всичко. Важно е също ски-курортите Боровец, Банско, Пампорово и повече общини да се ангажират и приобщят към олимпийската ни мисия. Много ще помогне отварянето на Витоша за децата и спорта – крайно време е да се прекрати тази безпътица с богатството на София. Необходими са повече програми с младите в зимни спортове – подобни на „Научи се да караш ски”, повече домакинства на световни и европейски купи и първенства, това е безценен опит, докосване до най-доброто в света за състезатели, организатори и зрители. Много важно е да използваме силния и естествен интерес на децата към зимните спортове, което има - освен чисто спортен, и много силен социален ефект.
- Игрите в Пекин бяха съпътствани от много геополитика, спорове и драми, които сякаш на моменти изместваха спортните събития на заден план…
- Олимпиадите са много примамливи за всеки, който търси глобална слава и иска чрез тях да постига целта си. Днес сякаш нещата зад кулисите се коментират и отразяват повече от ставащото по пистите, и терените. Апетитите са огромни, но аз споделям мнението на президента на МОК Томас Бах, че спортът не бива да се политизира, той е призван да обединява нациите, а не да ги разединява, което е и един от основните олимпийски принципи. Игрите в Пекин бяха първото глобално събитие, което се състоя по план след избухването на пандемията. Светът в момента преминава турбулентен етап от развитието си и точно олимпиадите със своите светли идеали и принципи носят увереност и надежда на цялото човечество в тези трудни времена. Младите хора, обединени в своите различия, са призвани чрез срещите си в спорта да покажат, че заедно можем да преодолеем несгодите и да вървим към просперитет. Пекин 2022 показа това.
